15.01.2011 г., 20:40

Живот-мечта?! (да бе, да!)

1.1K 0 5

Казват - правило неписано,

че щом добро направиш нещо -

(спонтанно или непремислено)

животът тройно се отплащал.

 

Че щом мечтаеш (за какво да е)

с търпение ще го постигнеш -

със хъс и воля (ама много де!),

а не като с очи да мигнеш...

 

Че принцът, яхнал коня бял,

зад някой ъгъл скрит те чака,

но конят, чакайки - умрял...

а принцът яхнал руса кака...

 

И почваш малко да се чудиш

къде е таз съдба засмянка,

а утре гладен си се будиш,

че пак не стигна за луканка...

 

И уж не раснеш на полето,

пък нещо на обор понамирисва...

Е, как да му се скараш на детето,

че има 6, пък все преписва...

 

                    ***

Дали пък малко съм живяла?...

Но друго правило си знам -

че лъже те народът здраво

и никъде не стигаш сам.

 

Опъваш си каиша, братче,

пък нека си с добра душа!

Едни живеят си в палатче,

а ти живееш във мечта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Е това е за лозунг! Отдолу ми липсва само средния пръст!
  • Разсмя ме ти със този стих,
    че в него себе си открих.
    Дали Принцеса си, със коня бял,
    или поет си ти, от глад умрял?
    Дали това е вярно - другите да кажат,
    ако ли не, със стихове да ме накажат.

    Поздравления - страхотно е!
  • Хахах, много ме разсмя, ама то си е за рев! Много си права, ама все пак не гледай толкова критично на нещата, принца може и пеша да дойде
  • Аз избирам гладния поет!
  • Да бе Ели и аз взех да се чудя кое е криво и кое е право-дали царица във палат е по-добре или поет във свят от мечти..и глад!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...