6 ene 2007, 0:03

Живот на скорост

  Poesía
1.5K 0 1
Не мога да чувствам. Не мога да мисля. 
Не, че не мога, а просто не искам!
Липсва ми ентусиазъм, трябва ми адреналин!
Трябва цел да набележа и път, но не един.
Посока трябва във живота, посока - но със цел,
да следваш своите идеи по пътя, който си поел.
Амбициите си да преследваш, не се отказвай ей така!
Дори Луната със усмивка да те гледа през нощта...
Да срещаш във живота по-красивите неща
и да можеш да усещаш всеки миг на красота!
Да умееш да се бориш и в моментите на срив,
да се чувстваш с постиженията си винаги щастлив!
Да надмогваш страховете, да сразяваш подлостта.
Да живееш вечно с тръпката на екстремните неща.
Да усещаш свойта власт над всяко положение.
Да намираш верен изход и вярното решение.
Да развиваш своите умения и своята фантазия.
Да си винаги в динамика, а не сред еднообразие!
Скука, монотонност, малодушие и примирение
да бъдат заменени с ентусиазъм, порив и движение.
Всичко в тебе да живее, да жадува, да се бори...
И душата, и сърцето, и умът ти да говори!
Непрестанно трябва ти да се развиваш
и винаги по нещо ново да откриваш!
Това е именно смисълът на земния ти път - 
всички мисли и желания да се превъплътят,
да опознаваш себе си и да израстваш интелектуално,
да не бъде битието ти подкрепено само материално!

27.08.2006г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...