6 янв. 2007 г., 00:03

Живот на скорост

1.5K 0 1
Не мога да чувствам. Не мога да мисля. 
Не, че не мога, а просто не искам!
Липсва ми ентусиазъм, трябва ми адреналин!
Трябва цел да набележа и път, но не един.
Посока трябва във живота, посока - но със цел,
да следваш своите идеи по пътя, който си поел.
Амбициите си да преследваш, не се отказвай ей така!
Дори Луната със усмивка да те гледа през нощта...
Да срещаш във живота по-красивите неща
и да можеш да усещаш всеки миг на красота!
Да умееш да се бориш и в моментите на срив,
да се чувстваш с постиженията си винаги щастлив!
Да надмогваш страховете, да сразяваш подлостта.
Да живееш вечно с тръпката на екстремните неща.
Да усещаш свойта власт над всяко положение.
Да намираш верен изход и вярното решение.
Да развиваш своите умения и своята фантазия.
Да си винаги в динамика, а не сред еднообразие!
Скука, монотонност, малодушие и примирение
да бъдат заменени с ентусиазъм, порив и движение.
Всичко в тебе да живее, да жадува, да се бори...
И душата, и сърцето, и умът ти да говори!
Непрестанно трябва ти да се развиваш
и винаги по нещо ново да откриваш!
Това е именно смисълът на земния ти път - 
всички мисли и желания да се превъплътят,
да опознаваш себе си и да израстваш интелектуално,
да не бъде битието ти подкрепено само материално!

27.08.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...