Не мога да чувствам. Не мога да мисля. Не, че не мога, а просто не искам! Липсва ми ентусиазъм, трябва ми адреналин! Трябва цел да набележа и път, но не един. Посока трябва във живота, посока - но със цел, да следваш своите идеи по пътя, който си поел. Амбициите си да преследваш, не се отказвай ей така! Дори Луната със усмивка да те гледа през нощта... Да срещаш във живота по-красивите неща и да можеш да усещаш всеки миг на красота! Да умееш да се бориш и в моментите на срив, да се чувстваш с постиженията си винаги щастлив! Да надмогваш страховете, да сразяваш подлостта. Да живееш вечно с тръпката на екстремните неща. Да усещаш свойта власт над всяко положение. Да намираш верен изход и вярното решение. Да развиваш своите умения и своята фантазия. Да си винаги в динамика, а не сред еднообразие! Скука, монотонност, малодушие и примирение да бъдат заменени с ентусиазъм, порив и движение. Всичко в тебе да живее, да жадува, да се бори... И душата, и сърцето, и умът ти да говори! Непрестанно трябва ти да се развиваш и винаги по нещо ново да откриваш! Това е именно смисълът на земния ти път - всички мисли и желания да се превъплътят, да опознаваш себе си и да израстваш интелектуално, да не бъде битието ти подкрепено само материално! 27.08.2006г.