21 jun 2023, 13:53

Живот на труп 

  Poesía » Filosófica
378 2 4

Живот на труп

Слънце бе изгряло над полята, нивите, навред
и хората се смееха – всичко беше им наред.
Само мен ме нивга слънчев лъч докосна.
Вечно криеше се той зад мъгливите прозорци,
зад раздраните пердета, от сърдечните пороци. 

 

Заобиколена от мълчание и грохот на куршум,
аз паднах на земята и потъна моят ум във сън.
Така умря едната ми надежда
и вярата от мен
                          излитна 
                                      безвъзвратно.

 

Та ето ме сега стоя пред теб – 
жизнено сърце 
                        положено 
                                       в ковчег.
Обгърната от кожата на бледожълтото ми тяло,
което вече бе веднъж обгърнато във бяло.

© Djani Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви сърдечно. Оценявам всеки един от вас
  • И на мен много ми хареса стиха. На 16 и мен ме спохождаха много такива мисли. Ще ти мине!
  • Леко мрачно, но според мен прекрасно написано!
  • Пишеш различно и това ми харесва.
Propuestas
: ??:??