Живот на труп
Живот на труп
Слънце бе изгряло над полята, нивите, навред
и хората се смееха – всичко беше им наред.
Само мен ме нивга слънчев лъч докосна.
Вечно криеше се той зад мъгливите прозорци,
зад раздраните пердета, от сърдечните пороци.
Заобиколена от мълчание и грохот на куршум,
аз паднах на земята и потъна моят ум във сън.
Така умря едната ми надежда
и вярата от мен
излитна
безвъзвратно.
Та ето ме сега стоя пред теб –
жизнено сърце
положено
в ковчег.
Обгърната от кожата на бледожълтото ми тяло,
което вече бе веднъж обгърнато във бяло.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Djani Всички права запазени
