Живот назаем 18

 Ж И В О Т  Н А З А Е М  18

Всичките мои писания,

които вие може би ще прочетете,

са плод на съкровени желания

и труд упорит на цялата чета.

Въздухът тук е толкова ароматен и чист,

самото място е пропито,напоено с магия

и аз останал насаме с химикала и белия лист,

описвам това,което от Божествени извори пия.

След ползотворното завършване на деня,

преминал в умствени напъни и творчески пориви,

същата насока продължава при мен и в съня,

когато Морфей вълшебните двери разтвори.

Пасторални картини се нижат мирно,спокойно,

но изведнъж,ха...ти да видиш,

напълно непозната,девствена територия

на светлинни години от род и отечество мило.

Няма я къщата с лъвовете,

намирам се на полянка сред вековна,дива гора,

няма никой,а аз в пълно безмълвие,

с лек уплах в очите,си спомням мита за Тарзан.

Но ето,сетивата ми се отпушват

и през тях оживява горският свят,

тревожно се оглеждам и се ослушвам,

за изненада от кръвожаден,някакъв звяр...

Изпращява счупена клонка...

в жилите кръвта ми почва,да стине,

нервите ми се изправят на нокти,

но само след миг,на парцали започвам,да мигам...

С походка нежна и плавна към мене се носи

самото Изящество на всичките светове,

бих казал,самото Изящество на Безкрайния Космос

и на телепатичен,Космичен език духа ми зове...

На чист български ме оглежда

и даже ме заговаря на български

в очите с някаква непонятна за мене надежда.

-Принце мой,най-после,завърна се.    

Много дълго самотна в пустата Вечност

те чаках с надежда и вяра дълбока,

най-после си мой прекрасни жребецо,

но нали не мислиш,че да чакам още аз мога?-

Под крилото на Купидон блажено се сляхме,

тялото й потръпна учудено и изненадано,

сърцето й залумка като тъпан на селски мегдан,

а очите й искряха във възторжена благодарност.

Часовете се нижеха във върховно блаженство.

Времето се беше отдръпнало настрана

и наблюдаваше любенето наше Божествено,

забравило дълга към вечния свой кръговрат.

След многократни турболенции и пропадания,

минавайки през облаци кълбати,космати и бурни,

през емоции възторжено изстрадани.

накрая самолетът не се приземи,а се направо катурна.

Казвам й,че всичко е вече готово,

че часовникът съдбовно започва,да цъка

и нашето отроче от поколение ново

след девет месеца ще започне,да щъка.

-Против този срок не роптая,даже напротив,

но искам,да зная поради какви обстоятелства,

нещо лошо неумишлено аз ли ти сторих,

та ти извади Божествената Бъркалка?!-

Въпросът й ме разтърси и ме събуди...

21.04.2024г.гр Свищов