Ж И В О Т   Н А З А Е М - 2

                    

 

Нижат си се годините,

а ние от цялата ни компания

все така се още събираме

и бавно,но сигурно остаряваме.

 

По-често навестяват ни спомени,

вместо нещо полезно да свършим,

по-често се връщаме към нашите корени,

по-рядко дръзки предизвикателства търсим.

 

Аз все така си още пописвам,

надничайки на хората във душите

и заедно с Музата все още курдисваме 

словата прости,звучни и нежни мехлем за ушите.

 

Не съм се сватосвал с издателства,

трупам зестрата в сайта,

а тя създава нови приятелства

с героите от романтичните шайки.

 

Моите ромеовци и жулиети

си чатят по модата в мрежите,

често понякога от различни планети,

но все така с актуални копнежи.

 

Думите нежни все са си същите,

но в стена е превърнат балкона,

прегръдките и целувките вече се постват,

липсва романтиката на древна Верона.

 

Други са днеска и песните,

липсва дълбокото чувство на нежния чар,

Милена и Стилиян в Космоса го отнесоха,

от Земята гореща към студените хора във дар.

 

Никога,никъде не съществуват случайности,

всичко,винаги си има първопричина,

това се стремя,да втълпя на всички управници.

но тяхната алчност логиката им срива.

 

Пиша с надежда,че някой ще чатне,

искам,да кажа,че ще разбере,

как към Гибел вървим безвъзвратно

и трудно до Спасение ще се доберем.

 

Тарзан не можеше да говори,

но беше с открито и честно сърце,

а ние точно до тези яки,духовни опори 

в потопа от думи не смогваме,да се доберем.

 

Всеки ден нон стоп се надлъгваме,

а на Великото ни пътешествие датата,

вечно отхвърля момента на нашето тръгване,

убивайки мерака ни за първата крачка.

 

Продължаваме упорито,да тъпчем на място

с погледи празни забити в земята,

забрава покрива ония Зовящи Пространства,

които смели откриватели продължават,да чакат.

 

Спомени от Погребаните Цивилизации

замъгляват Съзнанието ни притъпено,

няма край наниза от Стагнации

в опасно сгъстяващото се Време.

 

Мафия,Корупция и Тъпотия,

с Незаглъхващи конфликти,войни,

накрая всички ни ще затрият

между ненужните гранични стени.

 

Завета на Стилиян ми мозъка пари,

а гласът ми остава глас във пустиня,

която разширяват потомците на Другарите

с помощта на наследените принципи гнили.

 

Накъде отиваш Човечество,

нарамило кръста си от лъжи,

несъзнаващо детерминираната обреченост,

ако нещо ново,гениално не сътвориш?

 

Природата е пълна с богатства

с постоянно мутиращи Истини,

под Слънцето борещи се за място,

отстояващи завладените пристани.

 

Ние като най-висше творение

на върха на хранителната верига

унищожаваме всичко без притеснение,

затова няма никъде да пристигнем!!!

 

Всеки ден се строявам зад химикала,

на Мисълта отдавайки чест,

със съзнанието,че за всички го правя,

с Надеждата Утре пак да имаме Днес.

 

От братската ни Дружба със Стилиян

свидни спомени често ме навестяват,

в дълбоката им сянка тихо стоя

и с тревога за Бъдещето ни размишлявам...

 

Когато казваш голата Истина,

те обвиняват в брутални лъжи,

непознали законите важни,неписани  

за нас оставили верни следи.

 

Следите са в Тънките Духовни Пространства,

предлагащи възможности за изява

на Дон Кихотовци влюбени,странстващи,

в Истините до дъно хлътнали здраво.

 

Кой е този от средата на стадото,

който от вълци може да ни опази,

за който са чужди общите радости

и изявите на другите ненавижда и мрази?

 

Много е лесно там от катедрата,

да се задяваш с електората,

обещания да ръсиш най-щедри,

а чергата да дърпаш към бленуваните палати.

 

Как да интерпретирам пред всички

принципите завещани от Стилиян,

обезсмислящи глупавото наше боричкане,

Енергия Мощна даряващи ни безкрай?

 

Провокира ме отдавна идея една,

как в този грохот от постоянни,безкрайни войни,

желаният,мечтан Мир да постигнем сега

и Свободата Щастието ни да роди.

 

Пътят е труден и стръмен,но Славен,

КаПе Пето към него нарича се Вяра,

Господ е щедър и винаги дава

на дръзките що могат и да прощават.

 

Напоследък много често в съня ми

започнаха,да се явяват странни идеи

с усещането,че Стилиян подкрепя ги здраво

и пречиства всички мои съмнения.

 

-Голяма е камарата натрупана с плява,

много вятър необходим ще бъде за зърното,

а след това ще трябва,да се засее то Павле,

на почва,що мечтите може да сбъдне.

 

Скоро ще ти проводя помощник.

На тебе кръстих първородния на новото място,

мутира в него Съзнание Мощно

изящен продукт на несъвместими две раси.

 

Задачата за която си се родил,

ако все още не е свършена,

предстои ти яко да се потиш

в единтичността си вечна,несвършваща.

 

В отделните епизоди

как времето ще бъде разпределено,

ти си на историята водещия,

изборът е твоето бреме...

 

Крамер и Женя,Жаклина Шибил

засега за теб са нови заглавия,

когато появи се кръщелникът ти милия,

с тяхната сага той ще те запознае.

 

С общи усилия всичките

няма начин да позволим,

Живота просто така да изтича

като прозаичен,безскруполен водевил.

 

Тайната на Царичина

скрита зад магична четворка,

продължава своето питане

с въпроси отворени там под бетона.

 

Пророчеството на Ванга продължава да тегне 

над всички ни като Дамоклиев меч,

от което зависи,дали светът ще избегне

предреченото от омайната българска реч.

 

На дълго и на широко със Шибил сме обсъждали,

как ще се редуцират четиритях ни сезона

и как ще бъдем отново от Рая напъдени

на фона на Владигеровата рапсодия.

 

Когато се подминават важни отрязъци

от набъбналото от събития Време,

в тъмнината пропадат Минали,Велики Проблясъци,

за които на гнилия "авангард"хич не му дреме.

 

Трудно е да се лансират

фундаментални,прости Истини,

когато ценностите изконни умират,

когато изчезват жадувани пристани.

 

Вплетени сме ние в мисия обща

за поредното спасяване на света

и вътре в себе си носим

за всички жадуваната мечта.-

 

Събудих се от думите му последни,

ококорен в първите мигове на деня,

мечтата продължаваше,да живее във мене

и аз се взирах дълбоко в себе си,онемял...

 

Започнаха да изплуват и да се редят

в паметта ми дълги асоциации,

виждах ги като войни,строго да бдят

над бъдещите ни реализации.

 

Чувах вътрешния си глас,

да ми нашепва сентенции,

помагащи ми,да вляза във час

в каноните на верни превенции.

 

04.04.2024 г. гр. Свищов

 

              следва