13 abr 2024, 21:22

Живот назаем - 6

  Poesía
326 0 0

         Живот назаем - 6

 

Умният ще усети, ще проумее,

който пита,ще му се каже,

за суматохата под това вечно небе,

защо за живота е толкова важна.

 

Тестът нон стоп върви,

а дали ставаме по умни?

Човекът доста отдавна лети,

но напоследък забравя важните думи.

 

Добро утро,как си ти,

мила, колко ти си красива -

изрази кратки от стил,

който си полека отива...  

 

Пришпорени от забързаното време,

не забелязваме как между пръстите,

най-скъпоценното, финото надолу поема,

а в шепите остава грубото - сиво, намръщено.

 

За какво може да ти послужи

на света всичкото злато,

ако пред душата си чувстваш се гузен,

загубил честта на човешкия статус.

 

Вечният избор е вечно на стража,

правото е винаги в твойте ръце,

дали ще се възползваш или откажеш,

решава твоето смело или плахо сърце.

 

Плахите продължават,да чакат Годо,

отчаяни от началото,упорити до края,

пропускайки шансовете на своя живот,

реалностите не съществуват на заем.

 

13.04.2024 г. гр. Свищов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Кръстев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....