Apr 13, 2024, 9:22 PM

Живот назаем - 6

  Poetry
324 0 0

         Живот назаем - 6

 

Умният ще усети, ще проумее,

който пита,ще му се каже,

за суматохата под това вечно небе,

защо за живота е толкова важна.

 

Тестът нон стоп върви,

а дали ставаме по умни?

Човекът доста отдавна лети,

но напоследък забравя важните думи.

 

Добро утро,как си ти,

мила, колко ти си красива -

изрази кратки от стил,

който си полека отива...  

 

Пришпорени от забързаното време,

не забелязваме как между пръстите,

най-скъпоценното, финото надолу поема,

а в шепите остава грубото - сиво, намръщено.

 

За какво може да ти послужи

на света всичкото злато,

ако пред душата си чувстваш се гузен,

загубил честта на човешкия статус.

 

Вечният избор е вечно на стража,

правото е винаги в твойте ръце,

дали ще се възползваш или откажеш,

решава твоето смело или плахо сърце.

 

Плахите продължават,да чакат Годо,

отчаяни от началото,упорити до края,

пропускайки шансовете на своя живот,

реалностите не съществуват на заем.

 

13.04.2024 г. гр. Свищов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...