Посягам към свещта недогоряла,
сълзите ù се впиват във дланта ми,
рисуват по плътта ù изгоряла
живота ми, написан в много рани.

Едната върху устните изгаря.
Остави я последната целувка
и спомена за нея да ме пари
на онзи грях със алената буква.

Друга пръстите беляза с огън,
останал от забравените ласки,
та всичко що докосвам да е болка,
заливаща ме с мрачните си краски.

Имам и една в душата болна.
Получих я, когато те изгубих,
та да се скитам празна и безволна
наказана за щастието, що погубих.

Последната сърцето ми гризе.
От нея най боли ме (до полуда).
Посягам с черните ръце
да го изтръгна...

Изгоря свещта и с нея тази лудост...

От един черен период,

в който с любовта

и щастието не бяхме

на ти...