Живот написан в много рани
Посягам към свещта недогоряла,
сълзите ù се впиват във дланта ми,
рисуват по плътта ù изгоряла
живота ми, написан в много рани.
Едната върху устните изгаря.
Остави я последната целувка
и спомена за нея да ме пари
на онзи грях със алената буква.
Друга пръстите беляза с огън,
останал от забравените ласки,
та всичко що докосвам да е болка,
заливаща ме с мрачните си краски.
Имам и една в душата болна.
Получих я, когато те изгубих,
та да се скитам празна и безволна
наказана за щастието, що погубих.
Последната сърцето ми гризе.
От нея най боли ме (до полуда).
Посягам с черните ръце
да го изтръгна...
Изгоря свещта и с нея тази лудост...
От един черен период,
в който с любовта
и щастието не бяхме
на ти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биляна Битолска Всички права запазени
