6 mar 2012, 11:22

Живот обичан

  Poesía » Otra
568 0 2

                       ЖИВОТ ОБИЧАН

 

Поглъщам всяка струйка

капчица живот.

И от този извор

пиех ненаситна.

 

Нима е трудно,

че чувствата си с него

аз делих

колко дълги дни и нощи.

 

Извор станах и от него пих

с пълни шепи все го грабвах.

Неуморна с него все вървях

по пътищата ми безкрайни.

 

Блика в душата ми огряна,

онази обич жива светлина,

колко предана и как желана

търсих в мен живота любящата жена.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за забележката,прав сте.






  • Моля, пишете заглавията си както са Ви учили в училище - с първа главна и последващи малки букви.
    Необясним за мен финален ред.

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...