6 mar 2012, 11:22

Живот обичан

  Poesía » Otra
566 0 2

                       ЖИВОТ ОБИЧАН

 

Поглъщам всяка струйка

капчица живот.

И от този извор

пиех ненаситна.

 

Нима е трудно,

че чувствата си с него

аз делих

колко дълги дни и нощи.

 

Извор станах и от него пих

с пълни шепи все го грабвах.

Неуморна с него все вървях

по пътищата ми безкрайни.

 

Блика в душата ми огряна,

онази обич жива светлина,

колко предана и как желана

търсих в мен живота любящата жена.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви за забележката,прав сте.






  • Моля, пишете заглавията си както са Ви учили в училище - с първа главна и последващи малки букви.
    Необясним за мен финален ред.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...