Mar 6, 2012, 11:22 AM

Живот обичан

  Poetry » Other
563 0 2

                       ЖИВОТ ОБИЧАН

 

Поглъщам всяка струйка

капчица живот.

И от този извор

пиех ненаситна.

 

Нима е трудно,

че чувствата си с него

аз делих

колко дълги дни и нощи.

 

Извор станах и от него пих

с пълни шепи все го грабвах.

Неуморна с него все вървях

по пътищата ми безкрайни.

 

Блика в душата ми огряна,

онази обич жива светлина,

колко предана и как желана

търсих в мен живота любящата жена.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви за забележката,прав сте.






  • Моля, пишете заглавията си както са Ви учили в училище - с първа главна и последващи малки букви.
    Необясним за мен финален ред.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....