18 nov 2015, 7:32

Живот- пародия

  Poesía » Otra
575 0 2

Живот- пародия

 

Животът ми – пародия на клечка –

беззъбо се усмихва: „Тъй е, брат!

Когато сам на себе си си пречка,

ти неизменно ще си най-отзад.”

 

Какво да каже иска ми е ясно –

патроните изпукал за беда

отляво, много ниско или вдясно,

целта не случил, тъжен сам седя.

 

Един по път от тръни се катери,

сизифов камък бута чак до гроб.

На магистрала друг ще се намери,

късмета ще качи на автостоп.

 

И сложен по средата между тия,

невзрачно кютам си в посредствен стил.

Кат' облак сив аз слънцето ще скрия,

но дъжд и сняг от мен не чакай ти.

 

Претегля по заслуги вещо, точно

кармичен дълг, в анализа чевръст,

и среден път в живота ми посочва,

с изпружен срещу мене среден пръст.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...