Nov 18, 2015, 7:32 AM

Живот- пародия

  Poetry » Other
576 0 2

Живот- пародия

 

Животът ми – пародия на клечка –

беззъбо се усмихва: „Тъй е, брат!

Когато сам на себе си си пречка,

ти неизменно ще си най-отзад.”

 

Какво да каже иска ми е ясно –

патроните изпукал за беда

отляво, много ниско или вдясно,

целта не случил, тъжен сам седя.

 

Един по път от тръни се катери,

сизифов камък бута чак до гроб.

На магистрала друг ще се намери,

късмета ще качи на автостоп.

 

И сложен по средата между тия,

невзрачно кютам си в посредствен стил.

Кат' облак сив аз слънцето ще скрия,

но дъжд и сняг от мен не чакай ти.

 

Претегля по заслуги вещо, точно

кармичен дълг, в анализа чевръст,

и среден път в живота ми посочва,

с изпружен срещу мене среден пръст.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...