12 ene 2018, 12:10

Живот по човешки 

  Poesía
700 4 5
Кръстосани пътища в сляп лабиринт,
с посоки, изгубили усет за давност.
Зад ъгъла – трънен венец за един,
за друг – неповехнали купища лаври.
И стана Човекът завистник, с инстинкт
подобен на древния зъл Минотавър.
Пожертва едната любов, но запази
завинаги зрънцето дива омраза.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??