12 ene 2018, 12:10

Живот по човешки 

  Poesía
666 4 5

Кръстосани пътища в сляп лабиринт,

с посоки, изгубили усет за давност.

Зад ъгъла – трънен венец за един,

за друг – неповехнали купища лаври.

И стана Човекът завистник, с инстинкт

подобен на древния зъл Минотавър.

Пожертва едната любов, но запази

завинаги зрънцето дива омраза.

© Петя Павлова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??