Jan 12, 2018, 12:10 PM

Живот по човешки 

  Poetry
664 4 5

Кръстосани пътища в сляп лабиринт,

с посоки, изгубили усет за давност.

Зад ъгъла – трънен венец за един,

за друг – неповехнали купища лаври.

И стана Човекът завистник, с инстинкт

подобен на древния зъл Минотавър.

Пожертва едната любов, но запази

завинаги зрънцето дива омраза.

© Петя Павлова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??