12 янв. 2018 г., 12:10

Живот по човешки 

  Поэзия
579 4 5

Кръстосани пътища в сляп лабиринт,

с посоки, изгубили усет за давност.

Зад ъгъла – трънен венец за един,

за друг – неповехнали купища лаври.

И стана Човекът завистник, с инстинкт

подобен на древния зъл Минотавър.

Пожертва едната любов, но запази

завинаги зрънцето дива омраза.

© Петя Павлова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??