12.01.2018 г., 12:10 ч.

Живот по човешки 

  Поезия
578 4 5

Кръстосани пътища в сляп лабиринт,

с посоки, изгубили усет за давност.

Зад ъгъла – трънен венец за един,

за друг – неповехнали купища лаври.

И стана Човекът завистник, с инстинкт

подобен на древния зъл Минотавър.

Пожертва едната любов, но запази

завинаги зрънцето дива омраза.

© Петя Павлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??