4 mar 2011, 1:43

Живот след утробата

  Poesía » Otra
747 0 4

Утробата горчи,
първата глътка въздух боли.
Първият поглед изгаря очите,
първата рана предизвиква сълзите.

Но винаги има една,
майка нарича се тя.
Тя винаги ще те прегърне,
с ласки и обич ще те обгърне.
Сълзите и болката ще премахне,
а раната люта ще зарасне.

Но идва моментът, в който
майчината топлина изстива,
детето малко пораства,
и голям мъж израства.

Големият мъж си отива
и гнездото майчино изстива.
Излиза сред народа жесток,
изкарва си хляба със пот.
Момчето малко порасна,
търси си дама прекрасна.

Деца и нов живот се зараждат,
но дали таз съдба ще е прекрасна?
Тихо и плахо се движат
смъртта и животът ръка за ръка.

Но изведнъж смъртта ужасна
достига старата майка, прекрасна.
Плач и сълзи се ронят,
души и спомени отлетяват.

Една душа се ражда, израства, развива,
но друга вече умира.
Кръговратът на живота жесток,
това се нарича живот.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...