Живот след утробата
Утробата горчи,
първата глътка въздух боли.
Първият поглед изгаря очите,
първата рана предизвиква сълзите.
Но винаги има една,
майка нарича се тя.
Тя винаги ще те прегърне,
с ласки и обич ще те обгърне.
Сълзите и болката ще премахне,
а раната люта ще зарасне.
Но идва моментът, в който
майчината топлина изстива,
детето малко пораства,
и голям мъж израства.
Големият мъж си отива
и гнездото майчино изстива.
Излиза сред народа жесток,
изкарва си хляба със пот.
Момчето малко порасна,
търси си дама прекрасна.
Деца и нов живот се зараждат,
но дали таз съдба ще е прекрасна?
Тихо и плахо се движат
смъртта и животът ръка за ръка.
Но изведнъж смъртта ужасна
достига старата майка, прекрасна.
Плач и сълзи се ронят,
души и спомени отлетяват.
Една душа се ражда, израства, развива,
но друга вече умира.
Кръговратът на живота жесток,
това се нарича живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Всички права запазени
