Живот, събран във стих

Aneta_kz (Анета)
511 12601

14 mar 2007, 10:08

Poesía

656 0 2

Когато се срещнахме с тебе,

ний бяхме само големи деца.

Ти бързо се влюби във мене,

но аз бях влюбена в друг.

А той беше влюбен във друга...

и така като във песента.

Тогава не знаехме още

каква ще е наш`та съдба
Когато ти любовта си призна,
аз те отблъснах,
не мислех колко ли ще те боли.

Не мислех, че един ден

ще плащам за всичко с висока цена.

Когато пораснах и станах жена,

срещнах и аз любовта

във цялата и светлина:

бях лъгана,

бях отхвърляна,

бях изоставяна

и пак прибирана,

бях ревнувана...

Да, бях и обичана,
жестоко,

жестоко обичана!

Тогава си мислех:

,,Да, това трябва да е любовта''!

*********

Когато отново останах сама,

с две пораснали вече деца,

отново те срещнах , ти също си сам.

Както някога ти ме обичаше силно!

Както никога аз се влюбих във теб!

Сега сме двамата законни съпрузи

пред децата ни,

пред Господ

и пред целия свят!

El Autor ha prohibido la votación.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

SARNE42 (Елена Димова)

2007-04-15T17:29:57+03:00

Бъдете щастливи!
SKY (София Русева)

2007-03-14T15:29:10+02:00

Господи, страхотно е! Точно днес си мислех и самодоказвах, че човек, колкото и да бяга, в крайна сметка му се случва точно, каквото заслужава и трябва. Желая ви щастие и мнооого любов!