Aneta_kz (Анета)
511 12601
Mar 14, 2007, 10:08 AM

Живот, събран във стих 

  Poetry
658 0 2
Когато се срещнахме с тебе,
ний бяхме само големи деца.
Ти бързо се влюби във мене,
но аз бях влюбена в друг.
А той беше влюбен във друга...
и така като във песента.

Тогава не знаехме още
каква ще е наш`та съдба
Когато ти любовта си призна,
аз те отблъснах,
не мислех колко ли ще те боли.
Не мислех, че един ден
ще плащам за всичко с висока цена.

Когато пораснах и станах жена,
срещнах и аз любовта
във цялата и светлина:
бях лъгана,
бях отхвърляна,
бях изоставяна
и пак прибирана,
бях ревнувана...
Да, бях и обичана,
жестоко,
жестоко обичана!
Тогава си мислех:
,,Да, това трябва да е любовта''!
*********
Когато отново останах сама,
с две пораснали вече деца,
отново те срещнах , ти също си сам.
Както някога ти ме обичаше силно!
Както никога аз се влюбих във теб!
Сега сме двамата законни съпрузи
пред децата ни,
пред Господ
и пред целия свят!

© Анета All rights reserved.

Author has locked rating.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Бъдете щастливи!
  • Господи, страхотно е! Точно днес си мислех и самодоказвах, че човек, колкото и да бяга, в крайна сметка му се случва точно, каквото заслужава и трябва. Желая ви щастие и мнооого любов!
Random works
: ??:??