6 nov 2020, 7:04

Живот със мен

363 0 0

Утрото настъпва с първите лъчи.

Колко хубаво е като знам че с мен си ти.

Огрява хоризонта със ярка светлина,сякаш виждам те пред мен сега.

Ти си мойта светлинка в живота и не мога да си го представя без да си.


 

Някога ще мислиш като мен сега,че без мен не можеш на света.

Само за едно ще съжалявам на света,че те срещнах толко късно във живота.

Де да можех времето да върна, да те срещна по на време и прегърна.

Но пък радвам се че случи се така,да сме двамата и влюбени сега.

Вече знам,че мислиш като мен и мечтаеш за живот във който ще си с мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борислав Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...