Nov 6, 2020, 7:04 AM

Живот със мен 

  Poetry » Love
254 0 0
Утрото настъпва с първите лъчи.
Колко хубаво е като знам че с мен си ти.
Огрява хоризонта със ярка светлина,сякаш виждам те пред мен сега.
Ти си мойта светлинка в живота и не мога да си го представя без да си.
Някога ще мислиш като мен сега,че без мен не можеш на света.
Само за едно ще съжалявам на света,че те срещнах толко късно във живота.
Де да можех времето да върна, да те срещна по на време и прегърна.
Но пък радвам се че случи се така,да сме двамата и влюбени сега.
Вече знам,че мислиш като мен и мечтаеш за живот във който ще си с мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислав Александров All rights reserved.

Random works
: ??:??