6 нояб. 2020 г., 07:04

Живот със мен

364 0 0

Утрото настъпва с първите лъчи.

Колко хубаво е като знам че с мен си ти.

Огрява хоризонта със ярка светлина,сякаш виждам те пред мен сега.

Ти си мойта светлинка в живота и не мога да си го представя без да си.


 

Някога ще мислиш като мен сега,че без мен не можеш на света.

Само за едно ще съжалявам на света,че те срещнах толко късно във живота.

Де да можех времето да върна, да те срещна по на време и прегърна.

Но пък радвам се че случи се така,да сме двамата и влюбени сега.

Вече знам,че мислиш като мен и мечтаеш за живот във който ще си с мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...