6 нояб. 2020 г., 07:04

Живот със мен

367 0 0

Утрото настъпва с първите лъчи.

Колко хубаво е като знам че с мен си ти.

Огрява хоризонта със ярка светлина,сякаш виждам те пред мен сега.

Ти си мойта светлинка в живота и не мога да си го представя без да си.


 

Някога ще мислиш като мен сега,че без мен не можеш на света.

Само за едно ще съжалявам на света,че те срещнах толко късно във живота.

Де да можех времето да върна, да те срещна по на време и прегърна.

Но пък радвам се че случи се така,да сме двамата и влюбени сега.

Вече знам,че мислиш като мен и мечтаеш за живот във който ще си с мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Александров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...