6 oct 2012, 22:58

Живот в спомен 

  Poesía » De amor
590 0 4

Спомени, разпръснати като петна,

върху стената на самотната стая,

оставени мълчаливо от една жена,

заради която всички тях чертая.

 

Опитах и не стана. Не се лекува

любовта и след рехабилитация,

сърцето спомените пак дочува –

няма право на реабилитация.

 

Животът в спомена няма да спре

в онзи последен, неминуем ден,

а когато любовта между нас умре

и когато вече не бъдеш до мен.

© Никица Христов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??