Живот в спомен
Спомени, разпръснати като петна,
върху стената на самотната стая,
оставени мълчаливо от една жена,
заради която всички тях чертая.
Опитах и не стана. Не се лекува
любовта и след рехабилитация,
сърцето спомените пак дочува –
няма право на реабилитация.
Животът в спомена няма да спре
в онзи последен, неминуем ден,
а когато любовта между нас умре
и когато вече не бъдеш до мен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
