ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕ

Животът в руслото тече.
Аз няма как да го забавя.
Като стихия ни влече!
Не можем нищо да направим...

И в шеметната бързина
не можем дъх да си поемем.
А и майтапа настрана,
не можем инак да живеем!

Не беше тъй на младини,
тогава беше по-спокойно,
той темпото си съхрани
и си живеехме достойно!

Животът беше кръговрат,
менеше се, като помисля,
разбира се, аз бях по-млад
и лесно можех да го чистя!

А сега при този ход,
през пръсти времето изтича
и в тоз житейски ледоход
на инциденти ме обрича!
28.11.2017 г. София