11 abr 2021, 22:47

Животе, мой

598 0 0

Усмивката, когато ми отне,

ми взе дете, животе мой.

Забравих да се смея от сърце,

забравих радостта къде живее.

И сълзите тогава ми отне,

преглъщах болката, забравих как се плаче,

не се прежалва обично дете,

сърцето заприлича на сираче.

Сега посягаш да ми вземеш любовта,

забравих да целувам, просто спрях.

Все още имам своята душа

и топлина, и огън вместо смях.

Така ли ще я караме със теб?

Ти все ми взимаш, все да ме боли.

Е, хайде, спри се, просто ми върни

най- ценното, макар и преродено.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...