11.04.2021 г., 22:47

Животе, мой

590 0 0

Усмивката, когато ми отне,

ми взе дете, животе мой.

Забравих да се смея от сърце,

забравих радостта къде живее.

И сълзите тогава ми отне,

преглъщах болката, забравих как се плаче,

не се прежалва обично дете,

сърцето заприлича на сираче.

Сега посягаш да ми вземеш любовта,

забравих да целувам, просто спрях.

Все още имам своята душа

и топлина, и огън вместо смях.

Така ли ще я караме със теб?

Ти все ми взимаш, все да ме боли.

Е, хайде, спри се, просто ми върни

най- ценното, макар и преродено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...