11.04.2021 г., 22:47

Животе, мой

591 0 0

Усмивката, когато ми отне,

ми взе дете, животе мой.

Забравих да се смея от сърце,

забравих радостта къде живее.

И сълзите тогава ми отне,

преглъщах болката, забравих как се плаче,

не се прежалва обично дете,

сърцето заприлича на сираче.

Сега посягаш да ми вземеш любовта,

забравих да целувам, просто спрях.

Все още имам своята душа

и топлина, и огън вместо смях.

Така ли ще я караме със теб?

Ти все ми взимаш, все да ме боли.

Е, хайде, спри се, просто ми върни

най- ценното, макар и преродено.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...