Животокрушение

29 jun 2013, 12:58

Poesía

616 0 3

По Д. Дефо

''Аз съм животокрушенеца Робинзон.''

Д. Никифоров

Този двор ветровит - само той ми остана.

Суха бъчва под старата вишна.

И червени лалета... Като вчерашни рани -

да напомнят за битки предишни.

Тези тъмни дървета в нощта като стражи

охраняват покоя ми тъжен.

До едно са изсъхнали, но много важно,

че напролет плод няма да вържат.

Между черните клони зловещо мяука

кукумявка - от мен по-проклета.

Даже мъж не свъртях. И защо ми е тука,

щом е мое до облак небето?!

Само двор ветровит. Дори няма и куче,

да залае по някого в мрака.

Но вратата полюшва се - незаключена...

Сякаш някого в тъмното чака.

Този двор ветровит е обречен на мене.

Аз на него до гроб се обричам.

Боже Господи - след животокрушение

изпрати Петкан. Да ме обича!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.