Животокрушение
По Д. Дефо
''Аз съм животокрушенеца Робинзон.''
Д. Никифоров
Този двор ветровит - само той ми остана.
Суха бъчва под старата вишна.
И червени лалета... Като вчерашни рани -
да напомнят за битки предишни.
Тези тъмни дървета в нощта като стражи
охраняват покоя ми тъжен.
До едно са изсъхнали, но много важно,
че напролет плод няма да вържат.
Между черните клони зловещо мяука
кукумявка - от мен по-проклета.
Даже мъж не свъртях. И защо ми е тука,
щом е мое до облак небето?!
Само двор ветровит. Дори няма и куче,
да залае по някого в мрака.
Но вратата полюшва се - незаключена...
Сякаш някого в тъмното чака.
Този двор ветровит е обречен на мене.
Аз на него до гроб се обричам.
Боже Господи - след животокрушение
изпрати Петкан. Да ме обича!
© Гълъбина Митева All rights reserved.
