31 ene 2005, 11:40

Животът...

  Poesía
1.8K 0 7
Животът не е ден, нито два.
Животът е цяла вселена.
Животът е трудна борба.
Животът е филмова сцена.

Аз искам да имаме още от нашите мигове.
Аз искам като звезда в теб да блестя.
Аз искам да преодоляваме заедно трудности.
Аз искам да бъда до теб в тази сложна игра.

Да, прав си,
животът не е ден, нито два.
Но заедно можем години, столетия даже
да бъдем. Дори след смъртта.

С развени коси с цвят на есенни кестени
горяща към теб ще вървя.
Със поглед, попил сякаш морските дълбини,
щастлива към теб се стремя.

Протягам ръка и докосвам лицето ти.
Затварям очи и със теб съм сега.
Запалвам цигара и усещам умората -
блажено излегнати, пушим в нощта.

Животът не е ден, нито два.
Не спирам да вярвам!
Не спирам да искам!
През цялото време аз себе си бях!

И оставам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...