Jan 31, 2005, 11:40 AM

Животът...

  Poetry
1.8K 0 7
Животът не е ден, нито два.
Животът е цяла вселена.
Животът е трудна борба.
Животът е филмова сцена.

Аз искам да имаме още от нашите мигове.
Аз искам като звезда в теб да блестя.
Аз искам да преодоляваме заедно трудности.
Аз искам да бъда до теб в тази сложна игра.

Да, прав си,
животът не е ден, нито два.
Но заедно можем години, столетия даже
да бъдем. Дори след смъртта.

С развени коси с цвят на есенни кестени
горяща към теб ще вървя.
Със поглед, попил сякаш морските дълбини,
щастлива към теб се стремя.

Протягам ръка и докосвам лицето ти.
Затварям очи и със теб съм сега.
Запалвам цигара и усещам умората -
блажено излегнати, пушим в нощта.

Животът не е ден, нито два.
Не спирам да вярвам!
Не спирам да искам!
През цялото време аз себе си бях!

И оставам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...