Jan 31, 2005, 11:40 AM

Животът...

  Poetry
1.8K 0 7
Животът не е ден, нито два.
Животът е цяла вселена.
Животът е трудна борба.
Животът е филмова сцена.

Аз искам да имаме още от нашите мигове.
Аз искам като звезда в теб да блестя.
Аз искам да преодоляваме заедно трудности.
Аз искам да бъда до теб в тази сложна игра.

Да, прав си,
животът не е ден, нито два.
Но заедно можем години, столетия даже
да бъдем. Дори след смъртта.

С развени коси с цвят на есенни кестени
горяща към теб ще вървя.
Със поглед, попил сякаш морските дълбини,
щастлива към теб се стремя.

Протягам ръка и докосвам лицето ти.
Затварям очи и със теб съм сега.
Запалвам цигара и усещам умората -
блажено излегнати, пушим в нощта.

Животът не е ден, нито два.
Не спирам да вярвам!
Не спирам да искам!
През цялото време аз себе си бях!

И оставам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Далия All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...