2 may 2008, 10:31

Животът

1.1K 0 4

Ж И В О Т Ъ Т

Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта?

Има ли смисъл аз да гледам напред,
когато всичко изглежда невъзможно,
когато виждам, че нищо не е наред,
когато едно нещо е толкова сложно?!

Всичко губи смисъл, всичко посивява.
Няма лъч надежд в този пълен мрак.
Нощта е мой приятел, тя не ме предава.
Усмихвам се напразно - и пак, и пак, и пак!

И ето - аз виждам как идва към мен,
облечена в бяло, смъртта приближава.
Целува ме нежно, аз падам вкаменен
и само един тъжен спомен остава...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Давидов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Животът е предизвикателство! Приеми го! Не се вторачвай във смъртта! Тя няма никого да подмине... Но рано ти е още... Изживей мига!
  • Винаги има дори и капка смисъл, всичко е въпрос на самоуправление на самосъзнанието

    ПС: хубав стих,но можеше края да е положителен
  • Тъжен, но прекрасен стих, Иван! Винаги има лъч надеждаПросто трябва да го открием Сърдечен поздрав!
  • Много, много ми хареса!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...