May 2, 2008, 10:31 AM

Животът

1.1K 0 4

Ж И В О Т Ъ Т

Животът е злато - вълшебно богатство!
Животът е нашият път през света.
Но има ли смисъл да живеем напразно,
щом нашият път е ключът към смъртта?

Има ли смисъл аз да гледам напред,
когато всичко изглежда невъзможно,
когато виждам, че нищо не е наред,
когато едно нещо е толкова сложно?!

Всичко губи смисъл, всичко посивява.
Няма лъч надежд в този пълен мрак.
Нощта е мой приятел, тя не ме предава.
Усмихвам се напразно - и пак, и пак, и пак!

И ето - аз виждам как идва към мен,
облечена в бяло, смъртта приближава.
Целува ме нежно, аз падам вкаменен
и само един тъжен спомен остава...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Давидов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Животът е предизвикателство! Приеми го! Не се вторачвай във смъртта! Тя няма никого да подмине... Но рано ти е още... Изживей мига!
  • Винаги има дори и капка смисъл, всичко е въпрос на самоуправление на самосъзнанието

    ПС: хубав стих,но можеше края да е положителен
  • Тъжен, но прекрасен стих, Иван! Винаги има лъч надеждаПросто трябва да го открием Сърдечен поздрав!
  • Много, много ми хареса!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...