Mitvans (Иванъ Митовъ) Mitvans (Иванъ Митовъ)
65 243
5 mar 2019, 15:15

Животът

1.3K 5 15

Животът ни сбор е от срещи, раздели,

мечтите ни водят по звездни предели!...

 

Обичаме лудо, но силно  и мразим -

не знаем от злото в нас как да се пазим!

                     *      *      *

Когато ни срещне съдбата с любима,

за нас пролетта е дошла посред зима!

 

Сами се отварят вратите към рая...

в дворец се превръща едничката стая!

 

28 май 2017

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иванъ Митовъ Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Благодаря ти за коментара, Светле! Поздрав от мен!
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Съдбата ни среща във витуала, благодаря й!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Благодаря ти, Пепи, за коментара! Права си€ Когато любовта ни е споходила в душите и най- малката стаичка се превръща в дворец, защото силната любов окриля двама влюбени да летят!. И няма сила която да ги победи.
    Такава любов желая на всички хора на Земята!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    най-много ми хареса дворецът!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Радвам се да те видя тук! Ти направи много сполучливо тълкуване на стиха. Дори за миг не бях помислил, че тази зима наистина е пролетна и по интуиция стихът се покрива с реалността. Много ти благодаря за хубавия прочит, за коментара и добавката в любими! Желая ти здраве и творчески успехи!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0