Mitvans (Иванъ Митовъ) Mitvans (Иванъ Митовъ)
65 243
5 мар. 2019 г., 15:15

Животът

1.3K 5 15

Животът ни сбор е от срещи, раздели,

мечтите ни водят по звездни предели!...

 

Обичаме лудо, но силно  и мразим -

не знаем от злото в нас как да се пазим!

                     *      *      *

Когато ни срещне съдбата с любима,

за нас пролетта е дошла посред зима!

 

Сами се отварят вратите към рая...

в дворец се превръща едничката стая!

 

28 май 2017

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Благодаря ти за коментара, Светле! Поздрав от мен!
  • kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    kleopatrasv (Светлана Тодорова)
    Съдбата ни среща във витуала, благодаря й!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Благодаря ти, Пепи, за коментара! Права си€ Когато любовта ни е споходила в душите и най- малката стаичка се превръща в дворец, защото силната любов окриля двама влюбени да летят!. И няма сила която да ги победи.
    Такава любов желая на всички хора на Земята!
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    най-много ми хареса дворецът!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Радвам се да те видя тук! Ти направи много сполучливо тълкуване на стиха. Дори за миг не бях помислил, че тази зима наистина е пролетна и по интуиция стихът се покрива с реалността. Много ти благодаря за хубавия прочит, за коментара и добавката в любими! Желая ти здраве и творчески успехи!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0