Животът

Животът, братя, никак не е сложен –

едно сърце – безкрайна морска шир.

Ненужен ни е погледът тревожен,

тъй нужен ни е вътрешния мир.

Животът е във влюбено кокиче

и в изгрева на детските очи.

Сега говори с образ на момиче,

а утре в песнопение мълчи.

Сега е само полетът на птица

и опит, преоблечен в битиета.

А после ще се сгуши във комета,

и в шарена художническа скица,

в която бледорозови контури

ще търсят непотърсения смисъл.

В която авторът ще е описал

борбата срещу мрачните халтури.

Животът е в стремглавото падение,

в което се възражда и борбата.

В дъха на разноликата соната,

се раждат и победа, и прозрение,

че всичко е един безкраен опит,

и полъх на осмислено пътуване,

че в болката на вечното мъдруване,

целуват се любовно хронотопи.

Животът, братя, никак не е тесен –

една душа – безкрайната любов.

Очаквам с радост гиздавата есен

за нейното докосване готов.

Очаквам непотребно шумолене,

но то е маловажно в този час.

По другото е важното за нас!

По друго ми е важното на мене!

Раздавам, без да сетя грам умора,

сърцето ми възлюби всеки стих.

Използван сякаш бях от доста хора,

но всичко и на всичките простих.

Съграждам със усмивка бледолика,

защото ми дотегна от рушащи.  

Защото страшно много обич блика

от всички мъки и любови спящи.

Защото всеки тъжен резонанс

е предговор на вечната свобода.

Защото всеки чака своя шанс,

очаква го ограбен и народа.

Животът, братя, никак не е сложен –

едно сърце – безкрайна морска шир.

Ненужен ни е погледът тревожен,

тъй нужен ни е вътрешният мир.