Mar 24, 2015, 8:44 PM

Животът

  Poetry » Other
628 0 2

 Животът

 

 

Животът, братя, никак не е сложен –

едно сърце – безкрайна морска шир.

Ненужен ни е погледът тревожен,

тъй нужен ни е вътрешния мир.

Животът е във влюбено кокиче

и в изгрева на детските очи.

Сега говори с образ на момиче,

а утре в песнопение мълчи.

Сега е само полетът на птица

и опит, преоблечен в битиета.

А после ще се сгуши във комета,

и в шарена художническа скица,

в която бледорозови контури

ще търсят непотърсения смисъл.

В която авторът ще е описал

борбата срещу мрачните халтури.

Животът е в стремглавото падение,

в което се възражда и борбата.

В дъха на разноликата соната,

се раждат и победа, и прозрение,

че всичко е един безкраен опит,

и полъх на осмислено пътуване,

че в болката на вечното мъдруване,

целуват се любовно хронотопи.

Животът, братя, никак не е тесен –

една душа – безкрайната любов.

Очаквам с радост гиздавата есен

за нейното докосване готов.

Очаквам непотребно шумолене,

но то е маловажно в този час.

По другото е важното за нас!

По друго ми е важното на мене!

Раздавам, без да сетя грам умора,

сърцето ми възлюби всеки стих.

Използван сякаш бях от доста хора,

но всичко и на всичките простих.

Съграждам със усмивка бледолика,

защото ми дотегна от рушащи.  

Защото страшно много обич блика

от всички мъки и любови спящи.

Защото всеки тъжен резонанс

е предговор на вечната свобода.

Защото всеки чака своя шанс,

очаква го ограбен и народа.

Животът, братя, никак не е сложен –

едно сърце – безкрайна морска шир.

Ненужен ни е погледът тревожен,

тъй нужен ни е вътрешният мир.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Атанас Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...