Животът
Животът, братя, никак не е сложен –
едно сърце – безкрайна морска шир.
Ненужен ни е погледът тревожен,
тъй нужен ни е вътрешния мир.
Животът е във влюбено кокиче
и в изгрева на детските очи.
Сега говори с образ на момиче,
а утре в песнопение мълчи.
Сега е само полетът на птица
и опит, преоблечен в битиета.
А после ще се сгуши във комета,
и в шарена художническа скица,
в която бледорозови контури
ще търсят непотърсения смисъл.
В която авторът ще е описал
борбата срещу мрачните халтури.
Животът е в стремглавото падение,
в което се възражда и борбата.
В дъха на разноликата соната,
се раждат и победа, и прозрение,
че всичко е един безкраен опит,
и полъх на осмислено пътуване,
че в болката на вечното мъдруване,
целуват се любовно хронотопи.
Животът, братя, никак не е тесен –
една душа – безкрайната любов.
Очаквам с радост гиздавата есен
за нейното докосване готов.
Очаквам непотребно шумолене,
но то е маловажно в този час.
По другото е важното за нас!
По друго ми е важното на мене!
Раздавам, без да сетя грам умора,
сърцето ми възлюби всеки стих.
Използван сякаш бях от доста хора,
но всичко и на всичките простих.
Съграждам със усмивка бледолика,
защото ми дотегна от рушащи.
Защото страшно много обич блика
от всички мъки и любови спящи.
Защото всеки тъжен резонанс
е предговор на вечната свобода.
Защото всеки чака своя шанс,
очаква го ограбен и народа.
Животът, братя, никак не е сложен –
едно сърце – безкрайна морска шир.
Ненужен ни е погледът тревожен,
тъй нужен ни е вътрешният мир.
© Атанас Янев Всички права запазени