24.03.2015 г., 20:44

Животът

627 0 2

 Животът

 

 

Животът, братя, никак не е сложен –

едно сърце – безкрайна морска шир.

Ненужен ни е погледът тревожен,

тъй нужен ни е вътрешния мир.

Животът е във влюбено кокиче

и в изгрева на детските очи.

Сега говори с образ на момиче,

а утре в песнопение мълчи.

Сега е само полетът на птица

и опит, преоблечен в битиета.

А после ще се сгуши във комета,

и в шарена художническа скица,

в която бледорозови контури

ще търсят непотърсения смисъл.

В която авторът ще е описал

борбата срещу мрачните халтури.

Животът е в стремглавото падение,

в което се възражда и борбата.

В дъха на разноликата соната,

се раждат и победа, и прозрение,

че всичко е един безкраен опит,

и полъх на осмислено пътуване,

че в болката на вечното мъдруване,

целуват се любовно хронотопи.

Животът, братя, никак не е тесен –

една душа – безкрайната любов.

Очаквам с радост гиздавата есен

за нейното докосване готов.

Очаквам непотребно шумолене,

но то е маловажно в този час.

По другото е важното за нас!

По друго ми е важното на мене!

Раздавам, без да сетя грам умора,

сърцето ми възлюби всеки стих.

Използван сякаш бях от доста хора,

но всичко и на всичките простих.

Съграждам със усмивка бледолика,

защото ми дотегна от рушащи.  

Защото страшно много обич блика

от всички мъки и любови спящи.

Защото всеки тъжен резонанс

е предговор на вечната свобода.

Защото всеки чака своя шанс,

очаква го ограбен и народа.

Животът, братя, никак не е сложен –

едно сърце – безкрайна морска шир.

Ненужен ни е погледът тревожен,

тъй нужен ни е вътрешният мир.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Атанас Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...