Защо ли никой не разбира? Животът днес не е това:

храна, вода и чаша бира на фон на тихата жена,

която късно вечер плаче. Навярно някъде към три

роди ти прелестно юначе, а как отнасяше се ти?
 

Захвърли нейните копнежи. Изтри мечтите ѝ за вас.

Оплете в множеството мрежи дори и онзи детски глас,

след който птичките летяха, засмени в общия си хор.

Напусна родната си стряха. Разби добрия кръгозор.
 

Едва ли нямаше причина да галиш женските коси.

Лъжовен лъч не те подмина. Защо душата подчини

на тази жажда, от която извира нечия тъга?

Топиш копнежите ѝ в блато, а се надяваш на това –
 

жената твоя да изгрява като звезда на небосклон.

Сега в творбата се смалява страхът на този тежък тон.

Защо ли никой не разбира, че няма смисъл от това

да пиеш всяка вечер бира и да оставаш без душа?