Защо ли никой не разбира? Животът днес не е това:
храна, вода и чаша бира на фон на тихата жена,
която късно вечер плаче. Навярно някъде към три
роди ти прелестно юначе, а как отнасяше се ти?
Захвърли нейните копнежи. Изтри мечтите ѝ за вас.
Оплете в множеството мрежи дори и онзи детски глас,
след който птичките летяха, засмени в общия си хор.
Напусна родната си стряха. Разби добрия кръгозор.
Едва ли нямаше причина да галиш женските коси.
Лъжовен лъч не те подмина. Защо душата подчини
на тази жажда, от която извира нечия тъга?
Топиш копнежите ѝ в блато, а се надяваш на това – ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up