6 oct 2007, 22:25

Животът е жестока арена

  Poesía
1.2K 0 3

Светът е жестока арена,
а чувството - гняв и любов.
Любовта е нежна химера,
която на дивото е зов.


Сънуваш дни или живот.
И някой ден се осъзнава,
че поредната голяма любов
някъде в съня си остава.


Поемаш пак натам, насам -
пътят лъкатуши, завива.
посягаш към цигара или чаша вино,
а в душата ти е адски горчиво.


Търсиш омая, миг на забрава.
Болката газиш дълбоко навътре.
Всяка дума е спомен останал
от нещо... от някой... за утре...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...