6 окт. 2007 г., 22:25

Животът е жестока арена

1.2K 0 3

Светът е жестока арена,
а чувството - гняв и любов.
Любовта е нежна химера,
която на дивото е зов.


Сънуваш дни или живот.
И някой ден се осъзнава,
че поредната голяма любов
някъде в съня си остава.


Поемаш пак натам, насам -
пътят лъкатуши, завива.
посягаш към цигара или чаша вино,
а в душата ти е адски горчиво.


Търсиш омая, миг на забрава.
Болката газиш дълбоко навътре.
Всяка дума е спомен останал
от нещо... от някой... за утре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...