6 окт. 2007 г., 22:25

Животът е жестока арена

1.3K 0 3

Светът е жестока арена,
а чувството - гняв и любов.
Любовта е нежна химера,
която на дивото е зов.


Сънуваш дни или живот.
И някой ден се осъзнава,
че поредната голяма любов
някъде в съня си остава.


Поемаш пак натам, насам -
пътят лъкатуши, завива.
посягаш към цигара или чаша вино,
а в душата ти е адски горчиво.


Търсиш омая, миг на забрава.
Болката газиш дълбоко навътре.
Всяка дума е спомен останал
от нещо... от някой... за утре...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Илиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...