25 jun 2018, 3:22

Животът е като библиотека

482 1 4

Животът е като библиотека,
с много книги по лавиците.
Четеш една след друга,
романи най-различни.
Едни - красиви, ала скучни,
други - отпред незабележими,
но невероятни чак до края.
После самотата ляга с тебе
и тласкан все от нейния каприз,
посягаш към лавиците за нова.
Така за жалост става в живота,
заглавие, начало, после край.
След четенето ... мъка и печал.
Докато срещнеш най-случайно
съвсем невзрачна малка книжка,
но грабва те с дума или спомен
и стигнал в безсъници финала,
не искаш никога да свършва,
затуй започваш отначало.
Така се случва с книгите.
Четем, четем и търсим,
докато намерим някога –
любимата и най-безценната.
Не я прибираме на рафта,
а слагаме я до сърцето.
И някой ден щом тръгнем
в раницата ще я приберем,
за да я отнесем в безкрая.
24.06.2018 година

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светлан Тонев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...