Животът е като библиотека
Животът е като библиотека,
с много книги по лавиците.
Четеш една след друга,
романи най-различни.
Едни - красиви, ала скучни,
други - отпред незабележими,
но невероятни чак до края.
После самотата ляга с тебе
и тласкан все от нейния каприз,
посягаш към лавиците за нова.
Така за жалост става в живота,
заглавие, начало, после край.
След четенето ... мъка и печал.
Докато срещнеш най-случайно
съвсем невзрачна малка книжка,
но грабва те с дума или спомен
и стигнал в безсъници финала,
не искаш никога да свършва,
затуй започваш отначало.
Така се случва с книгите.
Четем, четем и търсим,
докато намерим някога –
любимата и най-безценната.
Не я прибираме на рафта,
а слагаме я до сърцето.
И някой ден щом тръгнем
в раницата ще я приберем,
за да я отнесем в безкрая.
24.06.2018 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Светлан Тонев Все права защищены
