26 oct 2011, 13:34

Животът е миг

  Poesía » Civil
1.7K 2 1

Животът е кратък, животът е миг,

ние се раждаме с болка и вик,

понякога плачем, друг път се смеем,

живота живеем тъй както умеем.

 

В този живот и тежък, и сложен,

ние всички, трябва и можем,

в любов да живеем, без капка омраза,

щастливи ще бъдем в живота тогава.

 

Трябва да казваме често "прости",

обичта да показваме, хора добри,

завист, омраза и зло да забравим,

живота си кратък добър да направим.

 

Ние не знаем защо сме родени,

защо сме изпълнени с надежди големи,

защо ли съдбата ни толкоз е кратка,

защо ли за някого е толкова сладка.

 

Миг от живота и вече ни няма

и някой си мисли, че това е измама,

загубим ли близък, тогава разбираме,

че животът е кратък и смисъл намираме.

 

Разбираме ние, че животът е миг,

че животът е кратък, но и също велик,

изхвърлете от сърцата омразата и злото,

радвайте се на живота, възхвалявайте доброто.

 

Всеки ден за нас е - дар неоценим,

топлата усмивка - лъч непобедим,

нека във очите ни сияе любовта,

нека и сърцата ни са пълни с доброта!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕНКА КАМБУРОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...