4 jul 2010, 0:38

Животът е пред тебе

  Poesía
1K 0 3

Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба

Човекът в избелялата си плът
Служител в замъка на нищото
прочита за последен път
молитвата си край огнището

Отвън се смачкват ветровете
проникнали един във друг
нарязани от върховете
довяват само прах и студ

В прах и студ се гърчим "ураганно време"
Изветряла е на нивата пръстта
Така животът е пред тебе
в цялата си красота
    

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за вниманието и високата оценка! Мечтая ,да съм си толкова ясен колкото казваш plami-6. Искам да знаете, че това нещо и следващото си ги прибирам от един предишен акаунт, който не ползвам вече и се извинявам, ако малко съм ви подвел!
  • екстра
  • Този път си пределно ясен Поздрав!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...