4 jul 2010, 0:38

Животът е пред тебе 

  Poesía
683 0 3

Говедата се раждат изведнъж
зарязват майчината си утроба
Окъпани от благодатен дъжд
сълзи на божията злоба

Човекът в избелялата си плът
Служител в замъка на нищото
прочита за последен път
молитвата си край огнището

Отвън се смачкват ветровете
проникнали един във друг
нарязани от върховете
довяват само прах и студ

В прах и студ се гърчим "ураганно време"
Изветряла е на нивата пръстта
Така животът е пред тебе
в цялата си красота
    

 

© Дух на лютеницата Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря за вниманието и високата оценка! Мечтая ,да съм си толкова ясен колкото казваш plami-6. Искам да знаете, че това нещо и следващото си ги прибирам от един предишен акаунт, който не ползвам вече и се извинявам, ако малко съм ви подвел!
  • екстра
  • Този път си пределно ясен Поздрав!
Propuestas
: ??:??